Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05 23:00 - Акад. Владимир Овчаров, бивш ректор на Медицинския университет: Акад. Владимир Овчаров, бивш ректор на Медицинския университет:
Автор: venus3768 Категория: Новини   
Прочетен: 265 Коментари: 1 Гласове:
0



 

Уви, повечето българи изглеждат по-възрастни

 

·       На 83 години още изнасям лекции и пиша учебници, защото поддържам умствена и физическа активност

 

·       Вместо да се вторачвате с часове в телевизора, събирайте се с приятели, та дори празни приказки да си говорите

 

·       Ваксините при децата са и израз на отговорност към здравето на нацията

 

Интервю на ЗОРНИЦА ВЕСЕЛИНОВА

 

Роден в семейството на лекари, акад. Владимир Овчаров е специалист по анатомия, хистология, цитология. Висшето си образование получава в столичния Висш медицински институт. Става доцент през 1984 г., а професор – 5 години по-късно. Бивш ректор е на софийския Медицински университет (МУ). Председател на много професионални и научни организации, президент на Българското дружество по невронаука, шеф на Българската национална академия по медицина. Автор е на 55 учебника и учебни помагала. Чете лекции в МУ и в Медицинския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“.

 

- Наскоро представихте новата си книга „Стареене и дълголетие“. Коя е нейната основна идея, акад. Овчаров?

- Основната й идея е да се дадат препоръки на хората след 65-годишна възраст, чийто брой в световен мащаб много се увеличи, за да остаряват правилно и да са работоспособни колкото се може по-дълго. В Европейския съюз тези хора са почти 24 процента. Това е почти една четвърт от обществото. Разбира се, генетиката е от съществено значение, но напоследък голямо внимание се обръща на епигенетиката. Пояснявам: не всички наши гени са активни. Епигенетиката проучва кои обстоятелства карат определени гени да се включват и изключват. Представете си двама близнаци. Единият може да е по-податлив към диабета и други заболявания например. Защото околната среда оказва различно въздействие върху близнаците. Важна подробност: стареенето не е спринт, маратон е. Не може да остаряваш правилно една-две години и да кажеш „направих всичко, което се изисква от мен“.

- За самия вас този процес маратон ли бе, или спринт?

- Този процес за мен бе маратон. Роден съм на 2 октомври 1940-а, т.е. сега съм на 83 години и 7 месеца. Както виждате, работя, имам 7 лекции седмично, пиша учебници, началник съм на изследователски институт към софийския Медицински университет. С други думи: изключително зает съм. Става дума за менталната активност – един от четирите основни стълба, от които зависи правилното остаряване. Можеш да се пенсионираш и нищо да не правиш и тогава мозъкът по-бавно или по-бързо ще те напусне. Необходима е ментална активност – да четеш книги, да пишеш, изобщо да правиш нещо с мозъка си. Другият стълб е физическата активност. Не е редно да стоиш вкъщи и нищо да не вършиш. Движението е много важно. Общоприетата норма е да се изминават пеша 3 и половина километра дневно. Може да се правят и физически упражнения – всеки преценява каква физическа дейност да избере. Защото мускулната ни маса започва да се разгражда още когато сме на 28 години. С течение на времето клетките на нашата скелетна мускулатура се разкъсват.

- Кои са другите два стълба?

- Често казвам: това, което ти е останало след младостта и средната възраст, трябва да е в прилична форма. Третият стълб е храненето. По тази тема дълго мога да говоря. Най-важното е да се храним здравословно. А четвъртият стълб на правилното стареене са социалните контакти. Не бива да оставаш вкъщи и да прекарваш времето, вторачен в телевизора. Събирай се с приятели, говорете си дори празни приказки, темите нямат значение – това са социални контакти. Желателно е всички стълбове на правилното стареене да бъдат поддържани, не само някои.

- Типично за много българки е, след като се пенсионират, да посветят живота си на дома и внуците, да ограничат общуването с роднини и приятели. Обяснението е: вече остарях, по-добре да се грижа за къщата и децата на моите деца.

- Това не е добрият вариант. Възрастният човек има по-голяма нужда от физическа активност, защото при него с възрастта тя започва да намалява. В световен мащаб само 10 процента от хората на възраст над  65 години живеят правилно. Дори 5 на сто от останалите да се мобилизират, пак ще е добре, ще е полезно за тях самите и за обществото. Много хора нямат отношение към физическата активност и като им я споменете, биха попитали: пружини ли да  разтягам, или да вдигам гири? Няма да правите това. На първо място извървете задължителните 3,5 километра дневно. Може и в компанията на внуците. Или с цел пазаруване – впрочем, носенето на тежки торби с хранителни продукти например също е здравословно. Тази активност се нарича силова.

- Заседналият живот води до напълняване, а то е враг на ставите, нали?

- Мастната тъкан има токсично въздействие върху организма. Не всеки трябва и може да е слаб и строен. Но всеки трябва и може да не допуска килограмите му да достигат горните граници, защото това натоварва ставите и ги съсипва. Особено при жените в климактериума физическата активност е задължителна. Понеже ги няма естрогенните хормони и започва тежка остеопороза. Жената  пада някъде и хоп – фрактура на бедрената шийка и една трета умират, една трета осакатяват и една трета оживяват. От биомеханична гледна точка по-добрият вариант е по-често да слагаме раницата на гърба, не дамската чанта през рамо, понеже натоварването в този случай е по оста на тялото. А чантата натоварва много само едната му страна.

- В книгата си споменавате, че някои хора в третата възраст изглеждат доста по-млади, че има и млади, изглеждащи като възрастни. Повечето сънародници в коя категория са?

- Повечето сънародници изглеждат по-възрастни, защото са обърнали гръб на всякаква физическа или ментална активност. Начинът на ходенето, стойката на човека, която показва физическите му способности да държи тялото си в правилно положение, също са от значение. Ако се отпуснеш и се прегърбиш, ясно е, че ще изглеждаш по-стар и походката ти ще навява на мисълта, че си натрупал много години. В Западна Европа възрастните – и жените, и мъжете, са доста прилично облечени, да ти е драго да ги гледаш. Това се учи още в ранните години. Ако си с раздърпани дрехи, сигурно ще изглеждаш по-стар. По-стар ще изглеждаш и ако не можеш да общуваш с хора от различни социални групи и с различно от твоето образование и професия. Бих добавил и още нещо много важно: добрата комуникация е повече от задължителна например за политиците от всяка възраст. Тя се учи, има специалисти, които я преподават.

- Комуникацията на кои родни политици е добра? Моля, посочете един-два примера.

- Бойко Борисов например е много общителен, може да говори с всекиго – както се казва, и с царя, и с пъдаря. Но пък за Кирил Петков нямам това усещане. Струва ми се, че той не е оптималният вариант – това е дереджето му.

- А дереджето на българското здравеопазване какво е?

- Има много да се желае – нека се изразя така. Ще дам следния актуален пример: трябва да се обясни на хората какво представляват ваксините и защо трябва да се ваксинират децата. Това е задача и на Министерството на здравеопазването, и на самите лекари. Поводът за тези размисли са множащите се случаи на коклюш у нас. Има проблеми с ваксинирането срещу това заболяване. Сега излезе нова ваксина срещу него. По-рано имаше една стандартна – дифтеткок, която бе задължителна и се правеше. Напоследък много родители отсичат: „няма да ваксинирам моята рожба“. Това неглижиране може да увреди невинни деца.

- Защо сега тази и други ваксини не са задължителни?

- Не зная отговора на този въпрос. Когато на своя народ подаваш от различни места противоположни мнения, резултатът е налице. Изходът от кашата с имунизирането срещу коклюша е ваксината да бъде задължителна. Какво означава „не искам детето ми да бъде имунизирано“?! Имаш национален дълг към своята държава, към своя народ – да пазиш здравето на хората по описания от медицинската наука начин. Последствията за обществото от този отказ са негативни.

- България е с най-висока смъртност в света. На този фон прозвуча много тревожно съобщението на проф. Анна Кънева, началник на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница, че се бавят операциите на детски сърца поради критичния недостиг на медицински сестри.

- Този недостиг е от много години. Той се задълбочава с течение на времето. Българските медицински сестри отиват в западноевропейски държави предимно за да се грижат за възрастни хора и получават суми, които са много по-високи от тези, които биха имали, ако работят тук по специалността си. Държавата прави каквото може във връзка с този проблем. Напоследък броят на приетите да учат за медицински сестри е доста по-голям в сравнение с миналото – между 3 и 5 пъти. По-рано бяха 40-50 в курс, а сега – 180. Т.е. здравната система опитва да компенсира недостига. Но ако продължава процесът на отлив към Западна Европа, желаният резултат не ще бъде постигнат. Заплатите на медицинските сестри са увеличени, доста близо са до тези на младите лекари. Може да се получи верижна реакция: младите лекари да възроптаят, че са учили 6 години и трябва да специализират още 4-5, а възнагражденията им са почти колкото тези на медсестрите. Такава е ситуацията: продължително и тежко следване и накрая – почти никакво заплащане. Но това са възможностите на държавата.

- Как бихте коментирали възможностите на държавата за изграждането на прословутата Национална детска болница?

- Докато държавата се мотае, се получава ниша, в която частният бизнес опитва да се намести. Тази болница трябва да е на достъпно в транспортно отношение място. Там, където възнамеряват да я изграждат – в квартал Горна баня – ще се разрушават сгради. В района на Александровската болница има едно недостроено педиатрично болнично заведение, което би могло да се събори и на негово място да се построи детската болница. След като и в Горна баня ще събарят постройки, по-добре да се избере т.нар. медицинско каре, защото контактът с други лекари ще е по-лесен. Освен това от центъра на София до Горна баня пътуването е един час, ако се използва обществен транспорт. Ако няма собствен транспорт и за детето, и за родителите придвижването ще е мъка. В случай, че там ще се прави въпросната болница, е редно да се осигури редовен и бърз обществен транспорт.

- Ако в медицинската практика се използва изкуствен интелект, лекарските грешки ще бъдат ли сведени до минимум? Ще се увеличи ли доверието на пациентите в докторите?

- Възможностите на технологиите са по-големи от тези на който и да е медик и това е напълно разбираемо. Паметта на машините е несравнима с човешката. Въпреки това човешкият интелект все още не може да бъде пресъздаден. Понякога лекарите се доверяват и на своя усет и сензитивност при поставянето на дадена диагноза. Колеги са споделяли с мен, че в практиката им са се случвали неща, които не могат да се опишат – например само по изражението на пациента  става ясно какво е състоянието му. Едно е сигурно: възможностите на една машина все пак не могат да изместят лекарския подход и усет към заболяването, диагнозата и пациента.




Гласувай:
0



1. morskipesni - Много е лошо да се спори (интервюира)
26.05 10:21
пиян или демент. Този дъртак не вижда ли, че в България НЯМА ЗДРАВЕОПЗВАНЕ?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: venus3768
Категория: Новини
Прочетен: 2332
Постинги: 11
Коментари: 1
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Юни, 2024  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930